BSC

© Христо Тужаров, Юли 2008

 

 

УПРАВЛЕНИЕ ПО ЦЕЛИ

 

[Home] [Карта на студията] [Асеневци] [Бизнес консултации]

МОДЕЛИ НА УПРАВЛЕНИЕ

УПРАВЛЕНИЕ ПО ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ

УПРАВЛЕНИЕ ПО ФУНКЦИИ

УПРАВЛЕНИЕ ПО БИЗНЕС-ПРОЦЕСИ

Управление по цели

УПРАВЛЕНИЕ ПО KPI

 

 

Управление по цели

Целевото управление се използва днес от всички водещи компании. То позволява да се насочва дейността на организациите за достигане на глобални цели чрез ефективно управление на тяхното развитие.

 

Модел на управление по цели

Определяне на специфични, измерими цели за организацията като цяло и за всеки сътрудник поотделно и периодично обсъждане реализирането на тези цели.

 

Управлението по цели, като процес включва:

    1.   Формулиране на целите;

    2.   Разработка на планове за тяхната реализация;

    3.   Систематичен контрол, измерване  и оценка на работата и резултатите;

    4.   Коригиращи мерки за достигане планираните резултати.

 

Целите се определят отгоре надолу по веригата на инстанциитеърво на целите).

 

                     Преимущества на модела на управление по цели

  • Постояне фокус върху целите на организацията;

  • Производителността на хората, имащи конкретни цели е по-висока от тази на хора, които работят по ежедневни указания.

 

Начин на реализиране на управлението по цели

Целевото управление се базира на стратегическото планиране. В хода на планирането е необходимо да се отговори на трите най-важни за всяка организация въпроси:

 

Къде  отиваме?

Ако организацията не е наясно, каква е нейната мисия и сфера на дейност, какви са целите и задачите и, то тя прилича на неуправляем кораб.  

 

Къде се намираме?

  • Необходим е обективен анализ на бизнес средата (конкуренти, заплахи и възможности), както и на собствените силни и слаби страни.

  • Необходим е отговор, на кой етап от развитието си се намира организацията и каква е степента и на зрялост.

  • Необходимо е да се постигне съответствие между целите на организацията и средствата за тяхното достигане.

Как да достигнем целите?

Съставят се детайлни планове, определящи необходимите действия и ресурси.

 

В резултат възниква набор от ценности, възприет от цялата организация, който дава възможност на единна основа да се анализират деловите ситуации и да се обсъждат алтернативи, като при това се ползва единна терминология.

 

Формулиране на целите

Целите и задачите се определят по принципа SMART

  • Specific – специфични за организацита, подразделенията, сътрудниците;

  • Measurable – измеряеми. Необходимо е да се определят показатели за изчисляване на производителността.

  • Achievable – достижими, реалистични;

  • Result-oriented – ориентирани към резултат, а не към усилия;

  • Time-based – необходимо е да се установяват времеви изисквания към всяка цел.

 Целите не трябва да са много на всяко ниво. Оптимално се счита числото 3-5 основни цели.

 

Целите определят направлението на развитие и обикновено сe декомпозират отгоре надолу – от общо корпоративни ориентири към конкретни нормативи и действия.

 

Формулиране на целите

От своя страна показателите изразяват резултатите от действията организацията  за достигане на поставените цели и те се определят отдолу нагоре.

 

Идентификация на целите

Традиционно, в състава на стратегията влизат такива елементи като мисия, визия, ценности и конкурентни преимущества.

 

Идентификация на целите

     

                    Мисия (mission)

Отразява философията на организацията и смисъла на съществуването и. Тя обикновено декларира принципите на работа и е насочена към бъдещето, като не зависи от текущото състояние на организацията.

 

                     Визия  (vision)

Конкретизира мисията на организацията и определя бъдещия и образ. Тя се яняна кратка формулировка на това по какъв начен организацията възнамерява да изпълни своята мисия.

 

                    Ценности

Основни убеждения, възприемани от членовете на организацията.

 

                 Конкурентните  преимущества

Качества и характеристики на организацията, отличаващи я от конкурентите. Подпомагат определянето на общия стил на работа и факторите, за сметка на които организацията ще се развива в избраното направление.

 

Изброените елементи могат да бъдат обобщени като „корпоративна философия на управление”. Те имат описателен характер и за да бъдат реализирани трябва да бъдат трансформирани  в реални действия чрез стратегически цели, ключови фактори за успех и конкретни задачи.

 

                     Стратегически цели (objectives)

Конкретни параметри за дейността на организацията, достигането на които за определен период се смята като реално и необходимо от заинтересованите лица. Чрез формулеране на стратегическите цели, ръководството на компанията определя посоката на нейното развитие.

 

                     Критични фактори за  успех (critical success factors, CSFs)

Набор от ограничено количество области, постигането на успех, в които гарантира успеха на цялата организация. Тук напълно се проявява законът на Парето – успехът в 20% от областите, гарантира 80% от успеха на бизнеса.

 

Критичните фактори за успех допълват стратегическите цели, като изясняват, кое се явява най-важното за реализиране на стратегическите цели.

 

Мониторинг на реализиране на целите

Реализира обратна връзка за това как се реализират поставените цели. За целта е необходима система за събиране и обобщаване на информация, характеризираща степента на изпълнение на целите.

 

Става дума за показатели на дейността – цифрови стойности, които позволяват да се съпостави достигнатото ниво с целево зададеното.

 

Съвременните системи с оценъчни индикатори се явяват нов инструмент, водещ компаниите към реализиране на стратегии, осигуряващи дългосрочен успех. Чрез определяне на най-важните цели, този инструмент предлага структура за стратегическа управленска система, която организира ресурсите, информацията и управленските процеси. Всеки елемент на тази управленска система е свързан със същността на бизнеса и се оценява по нематериални характеристики: привличане на потребители, диференциране на предлаганите продукти и услуги и т.н.

 

Съществуват множество подходи за обхващане на оценъчните индикатори в система, на база на която може да се управлява организацията.

 

Най известен и най широко използван подход се явява Balanced Scorecard, BSC (система с балансирани показатели) на Нортън и Каплан.