Облачен компютинг

© Христо Тужаров, 2012

История на облачния компютинг

Home | Съдържание | Облачен компютинг | Консултации | Асеневци

ОБЛАЧЕН КОМПЮТИНГ

ОБЛАЧНИ БРОКЕРИ

История на облачния компютинг

АРХИТЕКТУРА НА ОБЛАЧНА СИСТЕМА

ОБЛАЧНИ УСЛУГИ

ВИДОВЕ ОБЛАЧНИ УСЛУГИ

ПРЕДИМСТВА НА ОБЛАЧНИЯ КОМПЮТИНГ

МОДЕЛИ И АРХИТЕКТУРИ  НА ОБЛАЧЕН КОМПЮТИНГ

Исторически факти за облачния компютинг

Идеята за  представяне на компютърни ресурси във вид на облак не е нова.

1961 г. - математикът Джон Маккарти, един от бащите на изкуствения интелект, предвижда че изчисленията могат да бъдат организирани като обикновена публична услуга (public utility).

1997 г. -  икономистът Рамна Челаппа нарича облачни изчисления (cloud computing) такава парадигма, в която границата между изчислителните ресурси ще станат не толкова технически, колкото икономически.

Практически движението към облачните технологии започва в края на 90-те години на ХХ век., когато Марк Андрeсен и Джим Кларк, създатели на Netscape, регистрират компания с характерното название Loudcloud (гърмящ облак). Те първи осъзнават перспективността на оказване на услуги по мрежата, но идеята им не се реализира, поради липса на пазарно търсене.

От време на време тази идея изплува при разсъждения около термини като autonomic, utility и други разновидности на компютинга. Паралелно се усъвършенстват и сервизните технологии.

2002-2003 г. – се осъзнаваq че настъпва времето на сериозни промени в информационните технологии и по специално в сервиз ориентираните архитектури.

2005 –2006 г.  - се заговаря за гигантски, глобални облаци, които могат да съберат в себе си световните изчислителни мощности, което повече прилича на фантастика.

Ерик Шмидт, тогава генерален директор на Google, представя на конференцията по търсещи машини Search Engine Strategies Conference перспективен, по негово мнение , модел на компютинга, за пръв път наричайки го облак.

2010г. – започват реални действия по реализация на концепцията.

Облачният компютинг не само е следващата стъпка в развитието на виртуализацията, но може да се характеризира и като нов етап в еволюцията на информационните технологии

Поколения компютинг

        Първо поколение компютинг – до началото на 80-те г. на ХХв.

• Монолитни системи;

• Всички ресурси на едно място;

• Архитектура: терминал – главен компютър

• Потребителят получава  достъп до приложението намиращо се на голяма и по-късно на мини ЕИМ.

        Второ поколение компютинг – 80-те г. на  на ХХв.

• Персонални компютри;

• Локални мрежи;

• Архитектура: файл – сървър, клиент – сървър;

• Обработката се разделя между клиента и сървъра.

        Трето поколение компютинг - 90-те г. на  на ХХв.

• Интернет развитие;

• 1989 г. Тим Бърнерс-Ли (Tim Berners-Lee) разработва разпределена информационна система, която нарича World Wide Web;

• 2000-те - заражда се сервизната идея, въплътена в SOA.

         Четвърто поколение компютинг – след 2010 г.

• Виртуализация;

• Web 2.0

• Облачен компютинг;

• Днес облачен компютинг наричат пета публична услуга - след електричество, газ, вода, телефон.