©Христо Тужаров, 2009
ТАКСОНОМИИ В ОБУЧЕНИЕТО
Предназначение на таксономиите
Таксономиите играят голяма роля в теорията на обучението. Те са важни, защото позволяват:
-
Правилно да се определят и степенуват целите и задачите на обучението;
-
Разностранно планиране на дейностите в процеса на обучението;
-
Да се обособяват познавателните структури в обучението;
-
Да се формулират проблеми и да се поставят задачи пред обучаемите;
-
Да се подбират оценъчни инструменти, адекватни на поставяните цели;
-
По резултатите от обучението и изпитаните от обучаемите трудности да се коригира процеса на обучение.
Терминология на таксономиите
Таксономия (от гръцки taxis – разположение, строй, порядък, и nomos –закон) – теория за класифициране и систематизиране на сложно организирани области от дейността, имащи йерархична структура
Понятието таксономия възниква първо в биологията (терминът е предложен през 1813 г. от швейцареца (ботаник) О. Декандол, разработващ класификация на растенията.
Педагогическа таксономия – създаване на стройна система от педагогически цели, разпределени по категории и йерархични нива.
История на педагогическите таксономии
За първи път задачата за изграждане на схема за структуриране на педагогическите цели е поставена в САЩ. След края на Втората световна война група педагози и психолози, членове на Комитета по приемните изпити в колежите, ръководена от Б. Блум, провежда многогодишно изследване, за да разработи общи начини и правила за формулиране и подреждане на педагогическите цели.
През 1956 г. излиза първата част на книгата "Таксономия", съдържаща описание на целите в познавателната (когнитивната) област. Тази система на целите получава широка международна известност. Използва се за планиране на обучението и оценка на резултатите от него, служи за надежден инструмент при експериментална проверка на нов учебен материал.
През следващите десетилетия Д. Кратуол и колектив. създават втората част на таксономията (в афективната област).
През 2000г. Роберт Марцано (R. Marzano), известен изследовател в областта на образованието разработва „Нова Таксономия на Образователните Цели” .
През 2001 г. Андерсон и Красвол уточняват и развиват таксономията, предложена от Блум. Те съставят описание на мислителните операции, влизащи в състава на всяко ниво.
Цел на педагогическите таксономии
Да се определят и подредят педагогически цели на обучението, реализацията на които води до мислене от високо ниво.
За това какво е това „мислене от високо ниво”, учените (в т.ч. - Блум, Марцано, Коста и Калик и други.) започват да мислят отдавна. Те създават таксономии и техники, подпомагащи процеса на обучение при изграждане в обучаемите на качества като стратегическо мислене, проницателност, настойчивост, творчество и майсторство за решаване на сложни проблеми.
Области на педагогическите таксономии
Когнитивна (познавателна) област
Тук влизат целите от запомняне и възпроизвеждане на изучения материал до решаване на проблеми, в хода на което е необходимо да се преосмислят наличните знания, да се изграждат нови техни съчетания с предварително изучени идеи, методи, процедури (начини на действие), включително и да се пристъпи към ново решаване.
Според данните от експертните оценки, а също така от интервютата с учителите и анализите на литературата, направени от Б.Блум и неговите сътрудници, към познавателната сфера се отнасят повечето от целите на обучението, предлагани в програмите, учебниците и всекидневната практика на преподавателите.
Когнити́вност (лат. cognitio, познание, изучаване, осъзнаване)
Термин, означаващ способност към умствено възприемане и преработване на външна информация.
Терминът в по-широк смисъл означава появата и създаване на знание и концепции, свързани с това знание, изразени както в мислите, така и в действията на човека.
Афективна (емоционално-ценностна) област
Към нея се отнасят целите за формиране на емоционално-личностни отношения към явленията в околния свят от простото възприятие, интереса, готовността да се реагира до усвояването на ценностни ориентации и отношения и активната им проява.
В тази сфера попадат такива цели като формиране на интереси и склонности, преживяване на различни чувства, формиране на отношение, осъзнаването му и проявата му в дейността.
Психомоторна област
Тук попадат целите, които са свързани с формирането на различни видове двигателна (моторна) дейност, на манипулационна дейност и нервно-мускулна координация.
Към тази област се отнася сравнително малка част от общия сбор на целите на обучение. Сред тях са навиците за писане, речевите навици, а също така и целите, поставяни в рамките на физическото възпитание и трудовото обучение.
Педагогически цели, заложени в таксономиите
Съвременните педагогически цели са тясно свързани с основните умения, които трябва да притежават хората на ХХІ век. Най-общо тези умения могат да се сведат до:
-
Отговорност и адаптируемост;
-
Комуникативност;
-
Творчески потенциал и любознателност;
-
Критично и системно мислене;
-
Информационна култура;
-
Сътрудничество и взаимодействие;
-
Откриване и рашаване на проблемите;
-
Саморазвитие;
-
Социална отговорност.
Видове педагогически таксономии
В зависимост от основата, върху която са създадени:
-
когнитивни;
-
емоционални;
-
психомоторни;
-
на опита;
-
операционални;
-
смесени.
Когнитивна таксономия таксономия на Блум
Насочена към формиране на интелектуалните умения
-
Класифицира интелектуалното поведение в шест категории: познание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценяване.
-
Образователното съдържание и дейностите в процеса на обучение са много и разнообразни, и таксономията не подхожда на всички.
Афективна таксономия на Кратуол
Обучението трябва да развива не само интелекта и мисленето, но и чувствата, нагласите и ценностните системи.
-
Таксономията класифицира равнищата на анализ и конструиране на обучението.
-
Те са: получаване (приемане), отговаряне, оценяване, организиране, характеризиране чрез ценност или ценностен комплекс
Психомоторна таксономия на Кенет Мур
Постулира три равнища на психомоторната таксономия: подражание, сръчност и точност.