|
Роберт
Марцано
(R.
Marzano),
известен изследовател в областта на образованието през 2000 г. публикува
„Нова Таксономия на Образователните Цели” (2000г.).
Цели
-
Да
преодолее недостатъците на разпространената таксономия на Блум;
-
Да
предложи решения за новите ситуации в образованието;
-
Да е
съобразена с образователните стандарти;
Същност
Моделът
на мислене Марцано включва в себе си многообразни фактори, влияещи на
мисленето на обучаемите и предоставя основана на научни факти теория,
предназначена да подпомогне преподавателите при формиране на мислителни
навици в обучаемите.
Новата
Таксономия на Марцано се състои от три системи и области на знанието,
които са еднакво важни за мисленето и обучението.

Я-система
- в ситуации, когато възникне нова възможност решава дали да продължи
текущата линия на поведение или да започне нова дейност.
Система за мета познание
- установява целите и проследява как те се достигат.
Когнитивна система
– обработва цялата необходима информация.
Област на знанието
– определя областите, в които могат да се прилагат знания.
Области
на знание
Традиционно съдържанието на всяка образователна система се явява
знанието.
Предполага се, че преди обучаемите да започнат да вникват в съответната
учебна тема, е необходимо да усвоят голям обем от знания.
Знанието
се явява ключов фактор за мисленето. Без съответното знание усвояването
на учебния материал е обречено на провал.
Пример:
Дори и най-добрия автомобил, реализиран с най-новите технологии не може
да се движи без гориво.
Знанието това е горивото с което работи процеса на мислене.
Марцано определя три категории области за прилагане на знания: информация, умствени операции и
физически операции.

Информация
Включва принципи, обобщения и детайли, терминологични
определения и факти, които начините за получаване на информация и
преобразуването и в знания.
Умствени
операции
-
Умствените операции могат да варират от сложни процедури, такива
като разработка на курсова работа до прости неща, като умения,
алгоритми и правила.
-
Уменията включват набор действия, които могат да се изпълняват
произволно или по строго определени правила.
-
Алгоритмите изискват съблюдаване на определена последователност от
действия.
-
Правилата се използват в конкретни случаи.
Физически операции
Степента
на използване на физически операции в обучението зависи от предметната
област. Примерно при електронното обучение е необходимо да се извършат
редица физически действия
(щракане
с мишката или работа с клавиатурата).
Когнитивна система
Три мисловни процеса на Когнитивната система се осъществяват в областта
на знанията. Тези процеси предоставят на обучаемия достъп до информация
и операциите в тяхната памет и им позволяват да управляват и използват
знанията.
Марцано
определя в структурата на когнитивната система четири компонента:
получаване на знания, разбиране, анализ и използване на знания.

Получаване на знания
Включва извличане на минали знания от паметта. На това ниво се
възстановяват факти, последователности или процеси, във форма в която те
се съхраняват.
Разбиране
На това ниво е необходимо да се определи, това което е важно за
запомняне и да се структурира информацията по категории.
Синтез - необходима е идентификация на най важните компоненти на
концепцията и премахване на по-малко важните и излишните.Разбира се коя
част от материала е важна за обучаемия зависи от контекста на, в който
се изучава , поради което информацията по темата, която остава в паметта
на обучаемия ще се различава за отделните обучаващи се и ситуации.
Репрезентация
на информация - организира се по категории, с помощта на които тя
по-лесно се намира и използва.
Анализ
Пет процеса се определят като основни при извършване на анализ:
-
Търсене на съответствие;
-
Класификация;
-
Анализ на грешки;
-
Обобщение;
-
Спецификация.
Чрез
използване на тези процеси обучаемите могат да прилагат това което
изучават за намиране на начини за използване на наученото в нови
ситуации.
Използване на знания
Процесите по използване на знания са особено важни когато обучаемите
трябва да решат конкретни задачи.
-
Приемане на решения - подразбира се изучаване на възможностите за
определяне на най – ефективния вариант на поведение.
-
Решаване на проблем – осъществява се в ситуация на откриване на
проблеми по пътя на достигане на поставени цели Този процес включва
идентификация и анализ на проблемите.
-
Експериментална работа – включва разработка на хипотези за физически
и психологически феномени, провеждане на експеримента и анализ на
резултатите.
-
Изследване – подобно е на експерименталната работа, но включва в
себе си минали, настоящи и бъдещи събития. За разлика от
експерименталната работа при която съществуват конкретни правила,
изследването изисква използване на логическа аргументация.
Система
за мета познание

Системата за метапознание управлява всички мисловни процеси. С нейна
помощ се регулират останалите системи. В тази система се установяват
целите и се приемат решения за това каква информация е важна и какви
когнитивни процеси трябва да се използват за да бъдат тези цели
реализирани.
С нейна
помощ се извършва мониторинг на процесите и се осъществява необходимите
промени.
Я-система
В основата на процеса на обучение стои Я-система. Тя се включва
отношения, убеждения и чувства, определящи мотивацията на обучаемите към
изпълнение на учебните задачи.
Към
факторите за мотивация се отнасят:
важност,
ефективност и емоции.

Важност
При
реализация на всяка учебна задача, обучаемия си отговаря на въпросите:
-
Доколко важна е за него тази задача?
-
Иска
ли да усвои този материал и нужен ли му е той?
-
Ще
подпомогне ли усвояването на материала за достигане на предварително
поставените цели?
Увереност
Увереността се постига в практиката, на базата на удачни и неудачни
опити за решаване на конкретни задачи. Високото ниво на ефективност дава
на обучаемите увереност в собствените сили и ги кара да проявяват
настойчивост и изобретателност при преодоляване на възникнали
препятствия.
Емоции
Макар обучаемите да не могат да контролират емоциите, свързани с
обучението им, тези чувства оказват голямо влияние върху мотивацията.
Ефективни обучаеми използват навици на метапознанието, за да преодоляват
отрицателните емоции и правилно да използват положителните.
|