Информационни системи

© Христо Тужаров, 2007

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [Консултации] [Инфопедия]

ВЪВЕДЕНИЕ В СИСТЕМИТЕ

 

СИСТЕМЕН АНАЛИЗ

 

СИСТЕМЕН ПОДХОД

             

СИСТЕМНИЯ АНАЛИЗ КАТО НАУКА

             

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА

 СИСТЕМИТЕ

             

ВИДОВЕ СИСТЕМЕН АНАЛИЗ

            

СИСТЕМЕН АНАЛИТИК

 

 

Методи за изследване на системите

Методите за изследване на информационните системи могат най-общо да бъдат разделени на три групи – емпирични, теоретични и смесени.

Методи за изследване на системети

Емпирични методи за изследване на системите

  • Наблюдение – събиране на първична информация или емпирични твърдения за системата.

  • Сравнение – установяване на общото и различното в изследваната система или системи.

  • Измерване – търсене на формализирани емпирични факти.

  • Експериментиране – целенасочено преобразуване на изследваната система за определяне нейните свойства.

Освен класическите форми, в последно време се използват и такива форми като: анкети, интервюта, тестване и други.

Емпирико-теоретични методи за изследване на системите

  • Абстрахиране – установяване на общи свойства  и характеристики на обекта и на тази база моделиране на системата.

  • Анализ – разделяне системата на подсистеми с цел откриване на техните взаимовръзки.

  • Декомпозиция – разделяне системата на подсистеми със съхранение на връзките с външната среда.

  • Синтез – съединяване на подсистемите в система с цел откриване на техните връзки.

  • Композиция – съединяване на подсистемите в система със съхраняване на връзките с външната среда.

  • Индукция – получаване на знания за системата по знанията за подсистемите;

                  Индуктивно мислене

Разпознаване на ефективни решения и на тази база проблеми, които могат да бъдат решени с помощта на тези решения.

  • Дедукция – получаване на знания за подсистемите по знания за системата.

             Дедуктивно мислене

Определяне на проблема и след това търсене на подходящи решения за ликвидирането му.

  • Евристика – получаване на знания за системата по знанията за подсистемите, натрупани чрез наблюдения и опит.

  • Моделиране – получаване на знания за обектите с помощта на модели. Моделирането се базира на възможността да се  отделят, опишат и изучат най-важните фактори, като се игнорират второстепенните.

  • Исторически метод – търсене на знания за системата чрез използване на нейната история.

  • Логически метод – мисловно търсене на знания за системата чрез възпроизвеждане на някои от нейните подсистеми и връзки или елементи.

  • Макетиране – получаване на информация по макет на обекта или системата.

  • Актуализация – получаване на информация с помощта  извършване промени в системата , като при това трябва да бъдат запазени всички необходими връзки и отношения с външната среда.

  • Визуализация – получаване на информации с помощта на нагледно или визуално представяне състоянието на изследваната система. Визуализацията предполага възможност за изпълнение в системата на операции от типа – преместване, завъртане, премахване, увеличаване и т.н. на системата или нейни елементи.

Освен указаните класически форми днес се използват и такива методи като:

  • Мониторинг – система за наблюдение и анализ на системата и нейните параметри.
  • Делови игри и ситуации
  • Експертни оценки
  • Имитация;
  • Верификация – съпоставяне с опита;

Теоретични методи за изследване на системите

  • Преминаване от абстрактното към конкретното – получаване на знания за системата на база абстрактни представи ( модели) в съзнанието и мисленето.

  • Идеализация – получаване на знания за системата или нейни подсистеми и елементи чрез мислено конструиране на системи или подсистеми, които не съществуват в действителността.

  • Формализация – получаване на знания за системата с помощта на символи или формули (езици с изкуствен произход).

  • Аксиоматизация – получаване на знания за система или процеси с помощта на специално формулирани за целта аксиоми и правила.

  • Виртуализация – получаване на знания за системата с помощта на създаване на специална среда, която не съществува или е трудно възпроводима в реалността.