Информатика

© Христо Тужаров, 2007

БАЗИС НА ИНФОРМАТИКАТА

[Home] [Асеневци] [Инфопедия] [За проекта] [Начало на книгата] [Карта на книгата]

ВЪВЕДЕНИЕ В ИНФОРМАТИКАТА

ПРЕДПОСТАВКИ И РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАТИКАТА

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ИНФОРМАТИКАТА

БАЗИС НА ИНФОРМАТИКАТА

ФАЗИ НА  ОФОРМЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО ИНФОРМАТИКА

ПРЕДМЕТ НА ИНФОРМАТИКАТА

ИНФОРМАЦИОННИ ПРОЦЕСИ 

ИНФОРМАЦИОННИ КОНЦЕПЦИИ

 

 

Информатика - други науки

Информатиката се явява нова научна област, базирана на традиционни науки:

 

Базис на информатиката

 

Източници на информатиката

 

Документалистика

Формира се в край на  XIX век. Целта и е повишаване ефективността на документооборота.

 

Кибернетика (cybernetics)

Основите и са заложени от трудовете по математика на американския математик Норберт Винер, публикувани в 1948 г. Терминът произлиза от гръцката дума kyberneticos – опитен в управлението.

Предмет на кибернетиката - принципите за изграждане и функциониране на системи за  автоматично управление.

Задача на кибернетиката – методите за моделиране на процеса за вземане на  решения от техническите средства.

Примери за кибернетични системи: автоматични регулатори в техниката, компютри, човешки мозък, биологически популации, човешкото общество и т. н.

Базисни науки

Логика

Наука за законите и формите на  мислене.

В логиката са обособени няколко научни направления:

 

         Математическа логика

Логика, развивана с методите на математиката. Към нея се отнасят обосновани съждения, доказателства, логически изводи, като се използват методите на алгебрата и теорията на алгоритмите.

 

         Формална логика

Изследва методите за анализ на твърденията и доказателствата.

 

          Символическа логика

Логическо представяне с използване на специален език. Твърденията се явяват предположения, които са истински или лъжливи. Символическата логика оперира с твърдения, използвайки логически операции от булевата алгебра: отрицание (НЕ), дизюнкция (ИЛИ), конюнкция (И). На базата на  символическата логика са създават логическите езици.

 

         Размита логика

Научно направление, съединяващо в едно принципите на логиката с теорията на вероятностите. За разлика от обикновената логика твърденията не биват само истински и лъжливи. Размитата логика оперира с размити количествени понятия – мнозинство, много, малко, рядко, близо до нулата, около 200 и т.н.

           

           Математика

Наука, изучаваща величини, количествени отношения и пространствени форми.

Етапи на развитие

  • Аритметика и геометрия;

  • Алгебра, тригонометрия, математически анализ;

  • Диференциално и интегрално смятане, теория на множествата, математическа логика;

  • Математическа икономика, приложна математика, изчислителна математика, теория на игрите, теория на информацията, теория на графите, теория на вероятностите, дискретна математика.

Съпътстващи науки

Теория на информацията

Математическо описание на методите за предаване и обработка на данни, както и класификация на понятието информация.

 

Изкуствен интелект

Изучава възможностите на устройства да решават задачи, наподобяващи разумни действия на човека.

 

Електроника (electronics)

Осигурява техническата база на информатиката. Наука за взаимодействието на и електроните с електромагнитните полета и за методите за създаване на тази основа на средства за събиране, съхранение, предаване и обработка на информация.

 

Статистика

Изследва вероятностни процеси.

 

Семиотика

Изучава знаковите системи (езици, символика, логически и математически операции).